Сутринта ставам около 7 часа, закусвам и тръгвам за училище.

„ Сутринта ставам към 7 часа, закусвам и потеглям за учебно заведение. На обяд се връщам, обядвам. От 15:30 ходя на рехабилитация. В 17 се прибирам и стартирам да изучавам “ – по този начин минава един ден за Анна Кръстева от Търговище. Но даже и да наподобява като че ли е прекомерно претрупан за едно дете в пети клас, за Ани не е проблем, тъй като, по думите на баба ѝ – Диана Ангелова, „ тя е доста деятелен човек. Тя непрестанно би трябвало нещо да прави и доста рядко ѝ се отдава да почива или да не прави нищо, тъй като тя е привикнала денят ѝ да е напълнен съвсем 100% “.

Ани учи в ОУ „ Христо Ботев “, гр. Търговище.

В момента е в пети клас, а зад тила си има доста триумфи в надпревари като „ Знам и мога “ и „ Математическо кенгуру “. Във втори клас даже е била единственото дете със специфични просветителни потребности, наградено от началника на РУО-Търговище. Освен нейните учители в общообразователното учебно заведение, с нея работят ресурсни учители, логопед и психолог от Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение.

Ани има детска церебрална парализа и е невербална, само че интелектът ѝ е съхранен. Общува с машина – Комуникатор 5, която ѝ разрешава да написа с взор, да приказва, да учи посредством особено създадени приложения, само че и да се забавлява. Морис Гринберг и Жени Христова от фондация „ Асист – помагащи технологии “ са първите, които са обучили Ани да работи с Комуникатор 5 и постоянно са на линия да оказват помощ при зародили проблеми. Ресурсният преподавател Бисер Борисов, който създава приложенията за Ани, разказва процеса като „ да създадеш презентация на PowerPoint с малко повече команди “.

Сред създадените приложения са клавиатура за десетични и елементарни дроби, бутончета с „ добър ден “ и „ сбогом “ и даже игри. Ани е на 100% приобщена ученичка с доста другари. „ Учениците ни са доста загрижени към нея.

Общуването с тях е луксозно, празнувахме рождени дни дружно до 4 клас. Ани ги кани на своя, те я канят на техните, тъй че тя се усеща спокойна, което е доста по-важно, тъй като останалите деца имат съответното държание към едно такова дете. И е хубаво и за останалите възпитаници, че знаят – най-малко се научиха – по какъв начин да се отнасят към такива деца, по какъв начин да бъдат загрижени. Междучасието играят на някакви игри, които тя е донесла. По време на тържества тя е нашият диджей.

Винаги на нея ѝ се слага задачата за музика, децата танцуват “,

споделя госпожа Иванова, неин класен началник от 1. до 4. клас.
Директорът на центъра за поддръжка на приобщаващото обучение – Христо Христов, изясни, че се стараят да не натоварват програмата на Ани прекалено много, тъй като за нея е тежко да стои седнала на стола си по през целия ден. Това е и едно от провокациите в пети клас – многото часове дневно и промяната на кабинети за всеки час. Училището е оборудвано с паркомясто за инвалиди, асансьор и даже тоалетна, което улеснява достъпа на Ани до образователните занятия. Но триумфът на Ани е необичайност за нашите учебни заведения – нормалният път е детето да стои затворено вкъщи в самостоятелна форма на образование, без късмет за социализация. Според Бисер Борисов би трябвало да се намерения за качественото образование на деца като Ани, а материалът да се редуцира и приспособява – той дава образец с първи клас, където се прави оценка чертаене с линийка и молив, което Ани не може да направи на ръка.
Христов твърди, че закупуването на апаратурата не е най-сериозният проблем, а многото труд, който се влага от страна на учители, родители и самите деца, с цел да бъде осъществена тази връзка. Въпреки това деца, които не са разкрили устройства за спомагателна и различна връзка не могат да покажат своя капацитет, безапелационен е той.

В Търговище има няколко разновидността за образование на деца като Ани

– в учебно заведение, благодарение на ресурсни учители или в Център за специфична просветителна поддръжка. Центърът за поддръжка работи с 30 учебни заведения и 20 детски градини, а броят на децата е малко над 500, изясни шефът Христо Христов. Недостиг на учители няма, като центърът даже има контракт с Шуменския университет за осъществяване на студентските практики. По-високо търсене на учители може да се наложи, поради понижаване на децата в групите от 12 – както е сега – на 8.
Освен с ресурсни учители, центърът разполага и с кинезитерапевти, логопеди, психолози, слухово-речеви рехабилитатори, ерготерапевти и сензорни терапевти. Именно тези експерти изготвят така наречен проект за поддръжка, в който се разказват дейностите, които ще се правят по време на работа с детето. Планът за поддръжка е съгласуван с образователния проект за съответния клас и със характерните потребности и пълномощия на детето. За да обзет децата от цялата област, ресурсните учители нормално пътуват до околните обитаеми места.
За децата с по-сериозни потребности има и Център за специфична просветителна поддръжка. В Търговище центъра посещават 101-102 деца на възраст сред 5 и 18 години, като за деца, които не са от града са обезпечени условия за престой през седмицата. Към момента на седмична грижа в центъра обитават 12 деца, които разчитат на учебен рейс за транспорт от вкъщи им до центъра.

По-голямата част от децата са подвластни от грижата на различен възрастен,

а този възрастен нормално е родител, който е назначен за персонален помощник на детето си. В Центъра за специфична просветителна поддръжка се стремят да оказват помощ на децата да развият автономия даже и в самообслужването. Родителите поставят „ в действителност доста грижи за тях. Отговорни и съзнателни родители са при нас. Всеки прави за детето си каквото може “, описа Светлана Йовчева, която е психолог в центъра.
След довеждане докрай на междинното обучение децата могат да продължат образованието си в университет или да си потърсят работа. Сумата, която страната отпуска за хората с увреждания, продължава да е незадоволителна за покриване на битови разноски за един месец и е единствено един от проблемите, с които се сблъскват към този момент порасналите деца със специфични просветителни потребности.
„ Основният проблем е неналичието на инфраструктура по улиците. Аз имам електрическа количка и даже да изляза да я карам самичък, няма да мога да стигна до на никое място! “, споделя 24-годишният Никола Генчев от Разград. Той открои и неналичието на асансьори в по-стари здания, само че в учебното заведение, в което е учил, изискванията за напредване са били доста положителни. С дребни изключения напредването във Великотърновския университет също е било допустимо.

В България липсват и задоволително учебни заведения за незрящи.

Те са единствено две – в София и Варна. Това затруднява достъпа до профилирано обучение на незрящи деца, които не живеят в тези градове. Едно от тези деца е към този момент 20-годишната Есин Дауд, която е учила в общообразователно учебно заведение. Въпреки това в главното ѝ учебно заведение е бил обезпечен тифопедагог (учител, който работи с незрящи деца), а в този момент в университета сътрудниците и преподавателите ѝ също са доста дружелюбни.
Есин върви с компаньон в града. Това са околните на най-хубавата ѝ другарка и съквартирантка – 23-годишната Галя Димитрова, която също е незряща.
Галя е от София и е имала опцията да посещава учебно заведение за незрящи. По нейни думи там се учат същите предмети, както и в неспециализираните, само че с добавени часове по насочване и подвижност, които да улеснят всекидневието на незрящите. Галя също се придвижва с компаньон. „ Не мога да се отпусна и да вървя изцяло сама, тъй като не си имам вяра, че бих могла да се оправя “, описа тя. Според нея центърът на София е съвършен за незрящи, само че в кварталите няма писукащи светофари, тротоарите са разрушени, а тук-там или липсват, или някой е паркирал върху тях.
За един незрящ човек в България е мъчно да си откри работа, изключително в случай че е по специалността му. По същия метод стои въпросът с намирането на работа за един човек със слухови нарушавания. Според Теодор Бъчваров опциите за работа са лимитирани, тъй като още по време на образованието си тези хора срещат компликации при образованието по непознат език, който е основно условие за намиране на работа.

27-годишният мъж учи политически науки в Нов български университет и работи като наставник в известна верига кафенета, където оказва помощ на младежи с нарушен слух в образованието им да бъдат баристи. Според него казусът с работата пред младежите със специфични потребности ще се реши, когато се вкарат законови промени за търсене и намиране на работа на хора със специфични потребности, като това ще направи средата по-достъпна за тях.

Развиването на трудови умения на хора с интелектуални усложнения е идея на фондация „ Светът на Мария “, която поддържа дневен център с тази задача. Центърът се посещава от 60 индивида, а 22-ма практикуват уменията си в действителна работна среда. Според директорката – Миряна Сирийски, множеството гости на центъра постъпват без развити обществени умения. Дневният център подкрепя тези хора да развият отзивчиви и трудови умения, и даже да схванат какво им харесва да вършат, кои са мощните и слабите им страни.
Предлагат се и разнообразни ателиета, в които хората се включват съгласно ползите си. Сред тях са ателие за сувенири, ателие за домашен действия, където всички се включват в поддръжката и почистването на дневния център, пране, сушене и гладене на работно облекло.

В ателие „ Кухня “ потребителите надграждат добитите в ателиета „ Продукция “ и „ Арт “ умения.

Когато хората с интелектуални усложнения изградят избрани умения и имат предпочитание и капацитет за развиване, към този момент се включват в трудови практики, които ги приготвят за действителна работна конюнктура. Ключово в трудовите практики е и развиването на обществени умения, като другарство с непознати хора в незащитена среда.

„ Ние по тази причина използваме инструмента трудова процедура – от една страна, с цел да учим през него хората с интелектуални усложнения да се социализират без напрежението и напрежението на това, че към тях има специфични условия, тъй като са наети на работа и те би трябвало да се оправят с тях. Да могат да свикнат с избрана активност на несъмнено ново място. По същия метод го използваме за превъзмогване на терзанията на работодателите, тъй като те могат да превъзмогнат терзанията си като видят, че този човек се оправя с работата, която му разпореждат. И че той няма никакъв проблем откъм връзка и че той е напълно пълностоен и превъзходен човек “, описа Сирийски.

Източник: „ Сега “

Още вести четете в категория България
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News